VLADI-ART
сряда, 30 януари 2019 г.
неделя, 11 февруари 2018 г.
Кукери
петък, 26 януари 2018 г.
неделя, 21 януари 2018 г.
четвъртък, 18 август 2016 г.
събота, 12 януари 2013 г.
неделя, 23 декември 2012 г.
сряда, 19 декември 2012 г.
неделя, 16 декември 2012 г.
събота, 8 декември 2012 г.
сряда, 5 декември 2012 г.
“Ерос и Танатос” “ Eros and Thanatos”
"Според Фройд нашия живот се играе в две различни, противоположни сили. Един от тях, Ерос, е устройството за секс, любов и самосъхранение, докато другият е известен като Танатос, диск за смърт и самоунищожение. Това е Ин и Ян на мотивацията и нужди. Казано по-просто, Ерос иска от нас да живеят и да се борят чрез и с болка и страдание; Танатос предпочита да сложи край на всичко това със смъртта, еквалайзер, тъмната сила, състоянието на постоянен мир, спокойствие и почивка ".
“According to Freud our life is played out in two different, opposing forces. One of them, Eros, is the drive for sex, love, and self-preservation, whereas the other is known as Thanatos, the drive for death and self-destruction. It is the yin and yang of motivations and urges. Put simply, Eros wants us to live and struggle through and with pain and suffering; Thanatos prefers to end it all with death, the equalizer, the dark force, the state of constant peace, calm and rest.”
неделя, 2 декември 2012 г.
петък, 23 ноември 2012 г.
Мисли на Рене Магрит
вторник, 24 юли 2012 г.
words
сряда, 14 декември 2011 г.
неделя, 11 декември 2011 г.
Сирак Скитник
Сирак Скитник и Олга Сирачката гуляят с гостите си в домашно кабаре
Странна двуетажна къща с декоративен облик и две стилизирани букви "С" над входната арка. Тази артистична постройка се отличава от всички останали на тихата столична уличка "Борова гора". В нея се преплитат имената на двама големи българи от първата половина на миналия век. Скицата е изработена в началото на 20-те години от арх. Георги Овчаров специално за Сирака, един от най-близките приятели на архитекта. Парцелът е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Тодоров Христов като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Това е рожденото име на живописеца, поета, публициста и сценографа, наричан от всички с младежкия му артистичен псевдоним - Сирак Скитник. През 1917 г. парче от шрапнел попада в гърдите му и остава там завинаги. Лекуват го в Германия, но задухът и кризите, които го приковават често на легло, го спохождат през целия му живот. Тежката рана ще стане по-късно и причина за ранната му смърт.
Синьо антре, синя дървена стълба, извиваща се между приземния етаж и тавана, прозорци с форма на стилизирани сини лалета. На втория етаж някога се е намирало просторното ателие на художника. Сред малкото запазени до днес вещи от онова време са полилеят от ковано желязо и камината, в дъното на стаята е дървеният подиум, където Сирака е опъвал платна върху триножника, за да рисува сините си картини.
"Някога синьото в антрето беше по-тъмно, но все не успявам да докарам цвета на боята", казва като извинение Нина Левенсон, днешната стопанка на къщата, родственица на художника по майчина линия.
Малко след като шрапнелът разкъсва гърдите му, възпитаникът на авангардното частно художествено училище на Елизавета Званцева в Петербург среща бъдещата си съпруга Олга Симеонова. Дъщеря на заможен русенец, възпитаничка на френския колеж в Букурещ, тя е не само интелигентна, но и нестандартно скроена, с остро чувство за хумор. Науми ли си нещо, никой и нищо не може да я спре по пътя є. Дългокос, брадат, щедро надарен с разнородни таланти, Сирака е типичен представител на творческата ни бохема от началото на миналия век. Когато двамата се срещат, тя е омъжена за военния ни аташе в Букурещ.
Бързо напуска първия си съпруг и се превръща в болногледачка на ранения художник и поет. Първата му поетична книга "Изповеди" вече е факт, при това с много стара дата. Двамата сменяват квартира след квартира, докато през 1926 г. новият им дом става готов. Богатият русенски търговец - бащата на Олга Сирачката, междувременно е фалирал и новопостроената сграда на ул. "Борова гора" е ипотекирана и изплащана дълго.
Двадесетте години на миналия век са начало на бляскавия творчески период не само за художника Сирак Скитник, но и за художествения критик. Още преди да се появи сп. "Златорог", главният му редактор Владимир Василев кани Сирака за съредактор. Така името на художника не слиза от страниците на списанието цели две десетилетия. Сирака води рубрики и публикува критични статии за всички области на изкуството и във вестниците "Слово", "Художествена седмица", в сп. "Българска реч". През 1923 г. Владимир Василев го назначава и като драматург и артистичен секретар на Народния театър.
Олга, вярната спътница на Сирака, която всички оттук нататък ще наричат Олга Сирачката, също оставя следа в печата ни. "Леля Олга владееше перфектно френски, немски и румънски. Като поддиректор на печата във външното министерство баща ми є помага да стане преводачка и журналистка", разказва Нина Левенсон. Сирачката е малко скарана с българската граматика, затова в началото роднината Левенсон проверява стриктно преводите є. Заедно с Анна Каменова цели четири години тя води кул-турната рубрика "През свободния прозорец" в списание "Свободна реч". Въпреки че нито веднъж не се подписва под статиите си, не успява да запази анонимност. Сирачката не само пише, но и е добър карикатурист. По повод на обновените зъби на Багряна рисува карикатурния є портрет, но го придружава и със собствено четиристишие:
"Ако беше тук Багряна, /с новата є премяна/ нямаше и мен да мъчат/ поетка да стана."
Анна Каменова разказва в спомените си за топлата усмивка на Сирака, за добрите очи и проницателния поглед, които посрещат всеки, прекрачил прага на тоя дом. "Той става да ви приеме вкъщи и преди още да ви е продумал, се чувствате добре дошъл в дома му. Широките му рамене, широката усмивка, широката му душа веднага предразполагат", пише Анна Каменова. Тя и съпругът є Петко Стайнов са сред редовните гости на двамата Сираци. Често в къщата се отбиват и съгражданинът на Сирака от родния му Сливен - писателят Константин Константинов-Душечка, съседът Елин Пелин, както и Владимир Димитров-Майстора, Златю Боя-джиев, Цанко Лавренов, Ангел Каралийчев... Всички засядат в кабарето. Така двамата Сираци наричат сутерена на къщата си. Там е кухнята с трапезарията, мястото, където компаниите гуляят до зори и размахват въображаеми шпаги на културните и политическите родни и световни арени. Сирака умее да казва и най-неприятната истина, без да огорчава. За сметка на това Сирачката е безкомпромисна. Събере ли се компанията, тя вади бели листа и започва да рисува.
Насреща є е художникът Борис Денев - висок, едър мъж. Сирачката "хваща" на първия лист маститата му фигура само до кръста, а най-отдолу пише: "Следва..." На втория лист продължава да рисува пак Денев, само че от кръста надолу. Толкова е висок, че не се побира на една страница!
През 30-те години Олга тръгва сама със самолет за Гърция на гости при сестра си Милка Бисерова в Атина. Самолетът катастрофира в планината Олимп, един от пилотите му загива, но Сирачката се отървава само със счупени ръка и нос. Докато лежи в болницата на Червения кръст, родната преса гърми и слави храбрата Олга. Тя обаче надминава всичките очаквания. Без да є мигне окото, се прибира в България отново със самолет.
Докато духовната му половинка Олга твори и се забавлява, Сирака не спира да рисува. Той е оформител на кориците на книгата на Анна Каменова "Харитининият грях", издадена през 1930 г. Илюстрира и книжното тяло на поемите на Едгар Алън По, на книгите на Чавдар Мутафов, Христо Ясенов, Теодор Траянов и Ран Босилек. След първата си изложба през 1919 г. продължава да реди платната си заедно с художниците Борис Денев, Никола Танев, Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров. Художественото му наследство се състои от около 300 платна. През 1931 г. Сирак Скитник става първият председател на общия съюз на дружеството на художниците в България. Три години по-късно застава на отговорния пост началник и главен редактор на Българското радио. Той отваря широко "вратите" на родното радио за народната музика, въвежда програми за селото, за българите в чужбина.
"Спомням си как майка ми критикуваше едно от предаванията на радиото. Леля Олга почервеня цялата. Критиките към "тяхното" радио не є допадаха. А чичо Сирак само се усмихна благо и попита мама: "А вашето радио има ли си копче."
Е, тогава, щом не ти харесва това, дето слушаш, завърти копчето. Ние правим радио за цяла България, нормално е да не се харесва всичко на всички", разказва част от оскъдните си детски спомени Нина Левенсон.
Сирак Скитник умира през 1943 г. от куршума, заседнал в гърдите му през войната, който го мъчи цял живот.
Олга Сирачката остава да живее в дома, твърде широк за самотник. Омъжва се повторно за журналиста Георги Белчев, който се настанява в къщата заедно със сина си Любчо. Сирачката надживява и третия си съпруг. След него в къщата с двете "С" се пренасят да живеят Нина и сестра є Елена Левенсон.
"Връщаме се един ден вкъщи и гледаме леля Олга лежи в безсъзнание на леглото с отворени очи и уста. Любчо, доведеният є син, се повърта край нея и кърши ръце. Обаждаме се на доктор Дилянов, който живееше на съседната улица "Елин Пелин". Докторът е на репетиция. Не му стигаха парите на човека и затова си доработваше като актьор в миманса на Младежкия театър. През това време леля Олга дойде на себе си. И какво донесе от отвъдното? Първите є думи бяха: "А, Пеша каза, че на Дора Габе задникът є бил станал ей та-
къв." И разперва широко ръце. Пеша беше нейна приятелка", разказва през смях Нина Левенсон.
Олга Сирачката умира през 1964 г. Никой от близките до края на живота є не може да каже точно на колко години е. Вярна на непресъхващото си чувство за хумор и желанието си да остане вечно млада, Сирачката изчегъртва с ножче в паспорта годината на раждането си и непрекъснато я преправя. "Лельо Олга, ти още малко ще се изкараш близначка на майка ми", шегувала се племенницата є Лидия, дъщеря на по-малката сестра на Сирачката.
Години наред името на Сирак Скитник е заклеймено от Народната власт като буржоазен творец, чието мистично изкуство противоречи на принципите на социалистическия реализъм.
Реабилитиран е едва през 70-те години.
